бармах (Леонид Стоянов)
103 724
1 dic 2007, 20:00

Съдбата на глупака 

  Poesía » De amor
657 0 11

(песен)

 

Пристъпила плахо

на прага на мойта врата,

устните твои треперят,

мълвейки нежни слова.

 

В очите ти сини аз виждам,

стаена е много тъга.

Но после внезапно разбирам

колко прозрачна е твойта душа.

 

Без да искам усещам, че плача,

ненадейно отронвам сълзи

и виждам във тебе палача,

убил и мойте мечти.

 

Ридаейки тихо във мрака,

без капка надежда дори,

разбирам, съдбата е туй на глупака,

повярвал на всички лъжи.

 

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??