(песен)
Пристъпила плахо
на прага на мойта врата,
устните твои треперят,
мълвейки нежни слова.
В очите ти сини аз виждам,
стаена е много тъга.
Но после внезапно разбирам
колко прозрачна е твойта душа.
Без да искам усещам, че плача,
ненадейно отронвам сълзи
и виждам във тебе палача,
убил и мойте мечти.
Ридаейки тихо във мрака,
без капка надежда дори,
разбирам, съдбата е туй на глупака,
повярвал на всички лъжи.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
