Съдбата на глупака
(песен)
Пристъпила плахо
на прага на мойта врата,
устните твои треперят,
мълвейки нежни слова.
В очите ти сини аз виждам,
стаена е много тъга.
Но после внезапно разбирам
колко прозрачна е твойта душа.
Без да искам усещам, че плача,
ненадейно отронвам сълзи
и виждам във тебе палача,
убил и мойте мечти.
Ридаейки тихо във мрака,
без капка надежда дори,
разбирам, съдбата е туй на глупака,
повярвал на всички лъжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
