бармах (Леонид Стоянов)
103 724
1.12.2007 г., 20:00 ч.

Съдбата на глупака 

  Поезия » Любовна
659 0 11

(песен)

 

Пристъпила плахо

на прага на мойта врата,

устните твои треперят,

мълвейки нежни слова.

 

В очите ти сини аз виждам,

стаена е много тъга.

Но после внезапно разбирам

колко прозрачна е твойта душа.

 

Без да искам усещам, че плача,

ненадейно отронвам сълзи

и виждам във тебе палача,

убил и мойте мечти.

 

Ридаейки тихо във мрака,

без капка надежда дори,

разбирам, съдбата е туй на глупака,

повярвал на всички лъжи.

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??