25 sept 2009, 8:48

Съдбовна шега

533 0 1

На едно пристанище се срещнахме
и след време обикнахме се двама.
По единично изпитания посрещахме,
но силни сме, крепят ни чувствата.

Но съдбата лоша шега ни изигра,
накара ни да страдаме още повече.
С нас най-нахално се подигра
и всеки нанякъде поведе.

Теб съдбата те изпрати надалече,
безмилостно от теб ме отдели.
Дреха на самота ми облече
и отне моите мечти.

Мен изпрати ме в други ръце,
в други мъжки обятия.
Подчини и моето сърце,
да те забравя, да обикна другия.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пролетното момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да съдбата на всеки е предопределена!Обаче в повечето случай ни дава възможност да изберем пътя по-който да минем.Тогава не съдбата е виновна за избора ни!А ,що се отнася за сърцето ти не разбирам как то може да се подчини да обича.Любовта е чувство и то най-възвишеното!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...