Съдбовна шега
531
0
1
На едно пристанище се срещнахме
и след време обикнахме се двама.
По единично изпитания посрещахме,
но силни сме, крепят ни чувствата.
Но съдбата лоша шега ни изигра,
накара ни да страдаме още повече.
С нас най-нахално се подигра
и всеки нанякъде поведе.
Теб съдбата те изпрати надалече,
безмилостно от теб ме отдели.
Дреха на самота ми облече
и отне моите мечти.
Мен изпрати ме в други ръце,
в други мъжки обятия.
Подчини и моето сърце,
да те забравя, да обикна другия.
© Пролетното момиче All rights reserved.
