10 oct 2007, 19:19

Съдбовна среща

  Poesía
752 0 15
                                                                                  

Съдбовна среща


На празник - тържествен и голям,

плени ме господин - талантлив, засмян.

Преплетохме погледи вторачени,

за миг неподозиращи какво чака ни...


Попита ме за името, неговото - знаех.

Тогаз за обич предишна се каех...

В забързания делник се нижеха месеци,

когато мейл получих, изневиделица.


Досещате се вече, че писмото свидно

от пАрти-чаровника пристигна -   

объркало се, трябвало да замине    

при друга дама, със същото име...


Как да ви разкажа за мойта изненада?

Още се чудя на тази грешка странна...

Дълго не вярвах и търсех обяснение,

всички доводи подлагах на съмнение.


Едва ли има смисъл да пиша по-натам,

навярно се досещате - последва буен плам

и днес не пишем мейли до изтощение.

... Не е ли Съдбовно това опиянение?!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Засега е така, Стами, благодаря!
  • Наслаждавайте се на хубавите моменти!!!
    Поздравче!!!
  • Благодаря, Ангел, за мъдрите и хубави слова!
  • Пламти!
    Във този пламък да се пръснеш,
    та и за нова обич да възкръснеш!

    "Написаното ще се случи!" "Без думата случайност нямаше да я има думата съдба"! "На добрия случай помагай, а от лошия се пази като от огън"!
  • Благодаря на всички, мили приятели, трогвате ме с добронамереността си! Доче, на теб специално благ. за хубавото стихче. Хубав ден, от сърце!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...