10.10.2007 г., 19:19

Съдбовна среща

750 0 15
                                                                                  

Съдбовна среща


На празник - тържествен и голям,

плени ме господин - талантлив, засмян.

Преплетохме погледи вторачени,

за миг неподозиращи какво чака ни...


Попита ме за името, неговото - знаех.

Тогаз за обич предишна се каех...

В забързания делник се нижеха месеци,

когато мейл получих, изневиделица.


Досещате се вече, че писмото свидно

от пАрти-чаровника пристигна -   

объркало се, трябвало да замине    

при друга дама, със същото име...


Как да ви разкажа за мойта изненада?

Още се чудя на тази грешка странна...

Дълго не вярвах и търсех обяснение,

всички доводи подлагах на съмнение.


Едва ли има смисъл да пиша по-натам,

навярно се досещате - последва буен плам

и днес не пишем мейли до изтощение.

... Не е ли Съдбовно това опиянение?!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Засега е така, Стами, благодаря!
  • Наслаждавайте се на хубавите моменти!!!
    Поздравче!!!
  • Благодаря, Ангел, за мъдрите и хубави слова!
  • Пламти!
    Във този пламък да се пръснеш,
    та и за нова обич да възкръснеш!

    "Написаното ще се случи!" "Без думата случайност нямаше да я има думата съдба"! "На добрия случай помагай, а от лошия се пази като от огън"!
  • Благодаря на всички, мили приятели, трогвате ме с добронамереността си! Доче, на теб специално благ. за хубавото стихче. Хубав ден, от сърце!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...