14 jun 2022, 10:01

Съдбовна среща

  Poesía
774 4 6

Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание. 

 

А беше ли, не беше ли красавица,
не знае никой c – просто озарение,
но дремеха в гърдите ѝ светкавици –
в едно и страшен взрив, и сътворение. 

 

Той беше син на вечна мощ, поникнала
от дебрите на хиляди предания
за рицари, със смърт и битки свикнали,
а надарени с ангелско сияние. 

 

Богат ли беше, славен ли – изгубена
и с прах покрита тайна. Но в годините
опази се от грях. Навярно влюбен е
в безсмъртно светла същност на богиня. 

 

Вселената ги срещна. Разпиляха се
за миг безброй светулки. И угаснаха.
Случайност ли доведе ги под стряхата,
в погрешен час, на правилното място!? 

 

С едничък взор и двамата изрекоха
копнежа и дълга, страха и силата...
Единствено в ръцете на Твореца е
да ги сбере. Или да ги размине. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!!!
  • Интересен поглед, много
    Енигматично магнетично
  • Мъдро, като вселената, нежно, като сърцето ти, цветно, като дните от живота ни и написано майсторски, прочуствено и с талантливо перо! Браво, Вики!

    "Но дремеха в гърдите ѝ светкавици -
    в едно и страшен взрив и сътворение"!!!!
  • Хареса ми, браво!
  • "Вселената ги срещна." - нежния сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени... Браво!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...