14 jun 2022, 10:01

Съдбовна среща

  Poesía
773 4 6

Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание. 

 

А беше ли, не беше ли красавица,
не знае никой c – просто озарение,
но дремеха в гърдите ѝ светкавици –
в едно и страшен взрив, и сътворение. 

 

Той беше син на вечна мощ, поникнала
от дебрите на хиляди предания
за рицари, със смърт и битки свикнали,
а надарени с ангелско сияние. 

 

Богат ли беше, славен ли – изгубена
и с прах покрита тайна. Но в годините
опази се от грях. Навярно влюбен е
в безсмъртно светла същност на богиня. 

 

Вселената ги срещна. Разпиляха се
за миг безброй светулки. И угаснаха.
Случайност ли доведе ги под стряхата,
в погрешен час, на правилното място!? 

 

С едничък взор и двамата изрекоха
копнежа и дълга, страха и силата...
Единствено в ръцете на Твореца е
да ги сбере. Или да ги размине. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!!!
  • Интересен поглед, много
    Енигматично магнетично
  • Мъдро, като вселената, нежно, като сърцето ти, цветно, като дните от живота ни и написано майсторски, прочуствено и с талантливо перо! Браво, Вики!

    "Но дремеха в гърдите ѝ светкавици -
    в едно и страшен взрив и сътворение"!!!!
  • Хареса ми, браво!
  • "Вселената ги срещна." - нежния сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени... Браво!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...