14 июн. 2022 г., 10:01

Съдбовна среща

767 4 6

Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание. 

 

А беше ли, не беше ли красавица,
не знае никой c – просто озарение,
но дремеха в гърдите ѝ светкавици –
в едно и страшен взрив, и сътворение. 

 

Той беше син на вечна мощ, поникнала
от дебрите на хиляди предания
за рицари, със смърт и битки свикнали,
а надарени с ангелско сияние. 

 

Богат ли беше, славен ли – изгубена
и с прах покрита тайна. Но в годините
опази се от грях. Навярно влюбен е
в безсмъртно светла същност на богиня. 

 

Вселената ги срещна. Разпиляха се
за миг безброй светулки. И угаснаха.
Случайност ли доведе ги под стряхата,
в погрешен час, на правилното място!? 

 

С едничък взор и двамата изрекоха
копнежа и дълга, страха и силата...
Единствено в ръцете на Твореца е
да ги сбере. Или да ги размине. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!!!
  • Интересен поглед, много
    Енигматично магнетично
  • Мъдро, като вселената, нежно, като сърцето ти, цветно, като дните от живота ни и написано майсторски, прочуствено и с талантливо перо! Браво, Вики!

    "Но дремеха в гърдите ѝ светкавици -
    в едно и страшен взрив и сътворение"!!!!
  • Хареса ми, браво!
  • "Вселената ги срещна." - нежния сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени... Браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...