7 feb 2008, 10:02

Съдия

  Poesía » Otra
1.1K 0 4
 

СЪДИЯ

 

Искам мандат да бъда съдия.

Искам мандат за минута поне.

В тази минута аз ще реша

всичко, което народа гризе.

 

Бих изхвърлил зад борда всеки монарх

самозван и със власт дяволита.

Вяра бих вдъхнал на всеки човек!

Всяка лъжа - ще бъде разкрита.

 

Кой ще гласува за моя мандат?

Аз по съвест бих съдил до края!

Урните празни, никакъв глас.

Има ли хора, вече не зная?!

 

Няма усмивки, а тъжни лица

бързат в посоки различни.

Много съдии с маски добри -

няма правда в лицата безлични.

 

Никой не дава своя мандат.

Всички стискат здраво юздите.

Аз пък искам да бъда съдия,

за да не губят надежда, надежда добрите.

 

Тези, които за залъка хляб

се прекършват в разцвета на дните,

ако знаят, че искам да бъда съдия,

ще гласуват с надежда в душите.

 

Що ли ми трябва този мандат,

имам  ли сила да съдя лъжците?

Господ е съдник на тази земя!

Идва ден и наказва злините...

 

.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...