Малко съжалявам,
че изпуснах те тогава...
Беше лято - топло и горещо,
обичаше ме ти - аз тебе също!
Но какво направихме със тебе,
защо така се случи?
Без опит бяхме, доста срамежливи,
каша пълна се получи.
Мислех си - "добре вървят нещата,
трябва ти да бъдеш с мен".
Но уви - такава бе съдбата,
не успяхме да се съберем.
Но не би умряла надеждата в мене
някой ден заедно с тебе
да припомним всичко от нашите мечти,
да поставим начало на новите дни!
даже не е малко, а мноого голямо съжаление, но в сърцето ми мисля, че винаги ще има място за теб, въпреки че не успяхме да бъдем заедно! <3
© Звездимира Десподова Todos los derechos reservados