11 янв. 2011 г., 20:59

Съжалявам

1.1K 0 0

Малко съжалявам,
че изпуснах те тогава...
Беше лято - топло и горещо,
обичаше ме ти - аз тебе също!

Но какво направихме със тебе,
защо така се случи?
Без опит бяхме, доста срамежливи,
каша пълна се получи.

Мислех си - "добре вървят нещата,
трябва ти да бъдеш с мен".
Но уви - такава бе съдбата,
не успяхме да се съберем.

Но не би умряла надеждата в мене
някой ден заедно с тебе
да припомним всичко от нашите мечти,
да поставим начало на новите дни!







даже не е малко, а мноого голямо съжаление, но в сърцето ми мисля, че винаги ще има място за теб, въпреки че не успяхме да бъдем заедно! <3

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звездимира Десподова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...