Съжалявам...
“Ти знаеш ли какво е сила?!”
“Ти знаеш ли какво е любовта?!”
Попита ме и си замина
и дълго виках, но не спря...
Замина си ти както се зададе,
зад ъгъла на моята душа...
Остави пусто, както и завари
и аз дълго плаках, но не ме видя.
Аз помня погледа ти влюбен
и мъката в очите ти дори...
Аз виждах в тях оная болка,
която само влюбен е способен да търпи!
Навярно осъзнах се твърде късно,
навярно глупава била съм да те задържа!
Не се замислих, че ти правя мръсно,
не разбрах, че за пореден път греша...
Не ще те утеша аз зная,
не ще те утеши и тя,
но нека си щастлив до края...
И нека друга оцени това,
което ти на мене даде,
а аз не съумях да задържа!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
браво
