22 nov 2008, 18:21

Съжалявам 

  Poesía » Otra
864 0 5
Тъмнината вече име няма,
тя навсякъде е разпиляна...
Свещта угасва в мойта стая,
но къде си ти не зная.
Сълзи в твоите очи,
камък върху моите гърди.
С него в сънищата свои падам,
събуждам се и отново страдам.
Как бих могла сега
просто да се извиня
като ти далеч от мен се пазиш
и тъй искрено ме мразиш? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Дамянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??