vampire___freak (Теди Дамянова)
13 4
Nov 22, 2008, 6:21 PM

Съжалявам 

  Poetry » Other
751 0 5
Тъмнината вече име няма,
тя навсякъде е разпиляна...
Свещта угасва в мойта стая,
но къде си ти не зная.

Сълзи в твоите очи,
камък върху моите гърди.
С него в сънищата свои падам,
събуждам се и отново страдам.

Как бих могла сега
просто да се извиня
като ти далеч от мен се пазиш
и тъй искрено ме мразиш?

Някъде във пода аз се взирам
и тайно себе си презирам,
сърце, изпълнено със срам,
как можах да те предам?

Мраморно парче скала,
хиляди години след това,
върху него са изписани слова:
"Сърцето й от мъка спря."

© Теди Дамянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много силно и тъжно
  • Браво - тишина, самота, черни ангели - колко много чувста извират от тези силни думи
  • Всеки греши понякога мила Теди, но от грешките се учим и ставаме по-добри!
    Поздравявам те за искренния и много силен стих, но не оставай болката да властва, за всяка грешка има и прошка!
    Прегръщам те!!!
  • Много болка има в стиха ти 6+
  • Прекрасно е!!!Толкова много болка...С тези си слова можеш да разчувстваш всеки!!!Не се оставяй на мъката!!!Твори!Нека тя да бъде твоята муза!!!Но не и се отдавай!Не и позволявай да те победи!!!Поздрави!!!
Random works
: ??:??