Съжалявам
Тъмнината вече име няма,
тя навсякъде е разпиляна...
Свещта угасва в мойта стая,
но къде си ти не зная.
Сълзи в твоите очи,
камък върху моите гърди.
С него в сънищата свои падам,
събуждам се и отново страдам.
Как бих могла сега
просто да се извиня
като ти далеч от мен се пазиш
и тъй искрено ме мразиш?
Някъде във пода аз се взирам
и тайно себе си презирам,
сърце, изпълнено със срам,
как можах да те предам?
Мраморно парче скала,
хиляди години след това,
върху него са изписани слова:
"Сърцето й от мъка спря."
тя навсякъде е разпиляна...
Свещта угасва в мойта стая,
но къде си ти не зная.
Сълзи в твоите очи,
камък върху моите гърди.
С него в сънищата свои падам,
събуждам се и отново страдам.
Как бих могла сега
просто да се извиня
като ти далеч от мен се пазиш
и тъй искрено ме мразиш?
Някъде във пода аз се взирам
и тайно себе си презирам,
сърце, изпълнено със срам,
как можах да те предам?
Мраморно парче скала,
хиляди години след това,
върху него са изписани слова:
"Сърцето й от мъка спря."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Дамянова Всички права запазени
Браво - тишина, самота, черни ангели - колко много чувста извират от тези силни думи 
6+
