Съжалявам, че изгубих дните си,
отдадена на теб.
Съжалявам, за нощите, прекарани в разговори с теб.
Съжалявам за времето, в което трепереща от вълнение, очаквах твоя отговор.
Съжалявам!
Благодаря ти, че вече те няма
Ти ме промени!
Започнах да се харесвам.
Започнах да се обичам.
Спрях да обръщам внимание на незначителните хора за мен.
Но мисълта за теб, винаги си остава в мен.
Да те забравя, аз не мога!
Всеки ден мисълта за теб, се възвръща повторно у мен.
Обичах е силна дума,
но бих казала, харесвах те, отдадох ти се,
но всичко приключва там, откъдето е започнало.
Ти дойде в живота ми като тих ветрец през лятна нощ,но от него тръгна си като проливен дъжда през майска утрин.
А как копнея само...
... да чуя гласа ти отново
...да те видя
Няма да забравя аромата ти,
няма да забравя усмивката, силно топлеща душата ми.
Трудно е аз теб да забравя!
Болката отшумява, но отсъствието ти продължава.
© Виктория Ганева Todos los derechos reservados