9 jul 2021, 13:58

Съкровена изповед

  Poesía » Otra
507 0 1

Боли ме за участта на днешния ден,

от дефицита на човешкото у човека,

за изконния изгрев от мрака пленен,

от прекършения цвят на светлината.

Боли ме за нахалството на подлеца,

от разплаканите очи на надеждата,

за лицемерието нагло на светеца,

от несбъднатите светли мечти.

Боли ме за победената радост,

от помръкналата ранена красота,

за обсебената от безверие младост,

от агонизиращата истина в калта.

Боли ме за дързостта на лъжата,

от безумието грозно на пошлостта,

за обречения бял полет на крилата,

от черния триумф на подлостта.

Боли ме, но вярвам в утрешния ден,

в разума надделял над глупостта,

в утрешния ден за щастие отреден,

в който властва справедливостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...