9.07.2021 г., 13:58

Съкровена изповед

504 0 1

Боли ме за участта на днешния ден,

от дефицита на човешкото у човека,

за изконния изгрев от мрака пленен,

от прекършения цвят на светлината.

Боли ме за нахалството на подлеца,

от разплаканите очи на надеждата,

за лицемерието нагло на светеца,

от несбъднатите светли мечти.

Боли ме за победената радост,

от помръкналата ранена красота,

за обсебената от безверие младост,

от агонизиращата истина в калта.

Боли ме за дързостта на лъжата,

от безумието грозно на пошлостта,

за обречения бял полет на крилата,

от черния триумф на подлостта.

Боли ме, но вярвам в утрешния ден,

в разума надделял над глупостта,

в утрешния ден за щастие отреден,

в който властва справедливостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...