В синя рокля облечена,
като нежен кристал пазена,
от хората скрита, невиждана,
тихо спасение на душата.
Идваш от радост понякога,
често от мъка те има,
като извор потичаш винаги,
скръбта навън се излива.
Малка принцеса на чувствата,
в очите грееш красиво,
дори неканена - мила си,
но рядко дано да те има!
© Весела Йотова Todos los derechos reservados