Сълза
Осеяно небе от звезди,
полумесецът като стожер
под тях виси... и
в горещата нощ -
мълния с неонова светлина
за миг се "подписа"
и небето "разпра".
От топлия дъжд
взех в шепа,
но не се задържа...
капка една само
в косите ми остана.
- Ти ли бе това?
Бавно към устните пропълзя
и се сля със сълза.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados