25.12.2013 г., 15:20 ч.  

Сълза 

  Поезия » Любовна
618 0 0

               Сълза

 

Осеяно небе от звезди,

полумесецът като стожер

под тях виси... и

в горещата нощ -

мълния с неонова светлина

за миг се "подписа"

и небето "разпра".

От топлия дъжд

взех в шепа,

но не се задържа...

капка една само

в косите ми остана.

- Ти ли бе това?

Бавно към устните пропълзя

и се сля със сълза.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??