14 sept 2011, 13:17

Сълза 

  Poesía
1437 0 10

СЪЛЗА

 

Ти стоиш на брега на измамна река,

с тези боси нозе, непознаващи болката.

И по детски протягаш наивно ръка,

любопитна, да пипнеш света на дълбокото.

 

Ти стоиш на брега, със блажени очи,

с разширени от сладост зеници.

А не знаеш на дъното колко боли –

там умират и силните птици.

 

Аз безсънна, те чакам на другия бряг,

вдигам мост над реката за тебе,

за да можеш без болка и детски инат

да преминеш в света на  големите...

 

Не е смело да плуваш в дълбока вода,

не е смело без дъх да останеш.

Няма никаква истина там, във калта,

дето в белег превръщат се раните...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??