Сълза
СЪЛЗА
Ти стоиш на брега на измамна река,
с тези боси нозе, непознаващи болката.
И по детски протягаш наивно ръка,
любопитна, да пипнеш света на дълбокото.
Ти стоиш на брега, със блажени очи,
с разширени от сладост зеници.
А не знаеш на дъното колко боли –
там умират и силните птици.
Аз безсънна, те чакам на другия бряг,
вдигам мост над реката за тебе,
за да можеш без болка и детски инат
да преминеш в света на големите...
Не е смело да плуваш в дълбока вода,
не е смело без дъх да останеш.
Няма никаква истина там, във калта,
дето в белег превръщат се раните...
© Ева Корназова All rights reserved.
