СЪЛЗА
Ти стоиш на брега на измамна река,
с тези боси нозе, непознаващи болката.
И по детски протягаш наивно ръка,
любопитна, да пипнеш света на дълбокото.
Ти стоиш на брега, със блажени очи,
с разширени от сладост зеници.
А не знаеш на дъното колко боли –
там умират и силните птици.
Аз безсънна, те чакам на другия бряг,
вдигам мост над реката за тебе,
за да можеш без болка и детски инат ...