Sep 14, 2011, 1:17 PM

Сълза 

  Poetry
1457 0 10

СЪЛЗА

 

Ти стоиш на брега на измамна река,

с тези боси нозе, непознаващи болката.

И по детски протягаш наивно ръка,

любопитна, да пипнеш света на дълбокото.

 

Ти стоиш на брега, със блажени очи,

с разширени от сладост зеници.

А не знаеш на дъното колко боли –

там умират и силните птици.

 

Аз безсънна, те чакам на другия бряг,

вдигам мост над реката за тебе,

за да можеш без болка и детски инат

да преминеш в света на  големите...

 

Не е смело да плуваш в дълбока вода,

не е смело без дъх да останеш.

Няма никаква истина там, във калта,

дето в белег превръщат се раните...

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??