Сълза

22 ene 2014, 20:43

Poesía » Filosófica

581 0 0

Сълза

Рисувах с душата си сълза,
не беше обич и обичане,
а тихо, нямо, плахо вричане
... накъсано в сърцето притъмня.
Разкъсах и последната си маска
във погледа суров... без ласка.
Зазидах се в издигнати стени,
... прибоя вземаше свирепите вълни.
Потулена, пребулена в нощта
обгърнах тъмнината със ръка.
Луната във пътеката си спря да тъжи
и в мрака забулено тихо... шепти -
коя си ти... къде си ти?

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Сълза

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas