Сълза

Рисувах с душата си сълза,
не беше обич и обичане,
а тихо, нямо, плахо вричане
 ... накъсано в сърцето притъмня.
Разкъсах и последната си маска
във погледа суров... без ласка.
Зазидах се в издигнати стени,
 ... прибоя вземаше свирепите вълни.
Потулена, пребулена в нощта
обгърнах тъмнината със ръка.
Луната във пътеката си спря да тъжи
 и в мрака забулено тихо... шепти -
коя си ти... къде си ти?