Сълза
Рисувах с душата си сълза,
не беше обич и обичане,
а тихо, нямо, плахо вричане
... накъсано в сърцето притъмня.
Разкъсах и последната си маска
във погледа суров... без ласка.
Зазидах се в издигнати стени,
... прибоя вземаше свирепите вълни.
Потулена, пребулена в нощта
обгърнах тъмнината със ръка.
Луната във пътеката си спря да тъжи
и в мрака забулено тихо... шепти -
коя си ти... къде си ти?
© Ванина Константинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
