Сълза
Рисувах с душата си сълза,
не беше обич и обичане,
а тихо, нямо, плахо вричане
... накъсано в сърцето притъмня.
Разкъсах и последната си маска
във погледа суров... без ласка.
Зазидах се в издигнати стени,
... прибоя вземаше свирепите вълни.
Потулена, пребулена в нощта
обгърнах тъмнината със ръка.
Луната във пътеката си спря да тъжи
и в мрака забулено тихо... шепти -
коя си ти... къде си ти?
© Ванина Константинова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
