22 may 2013, 9:38

Сълза

Poesía

642 0 5

Потънало в мълчание море.

Заслушана сълза

искри на пътя ми.

От някого останала,

побрала целия му свят

у себе си.

Изпълнени с′ съчувствие,

вълните тихо шепнат

и призовават слънцето

да стопли и превърне

в лъч

сълзата, своето дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koral (Кирилка Пачева)

Благодаря, Алекс, много мило!

2013-05-24T13:58:49+03:00
StrongGirl (Алекс)

Кирилка, (позволих си да те нарека по име)
това, което си написала е повече от красиво, то е прекрасно.. На пръв поглед е просто едно 12-редово стихче, а щом го прочетеш, то надниква в душата ти.. Разказва ти една приказка! СТРАХОТНО! Поздравления!

2013-05-23T21:55:50+03:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Красиво!

2013-05-22T19:28:08+03:00
koral (Кирилка Пачева)

Благодаря!

2013-05-22T17:27:20+03:00
sidi13 (Силвия Димова)

Много силно!!!Поздравления!

2013-05-22T16:04:19+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0