22.05.2013 г., 9:38

Сълза

643 0 5

Потънало в мълчание море.

Заслушана сълза

искри на пътя ми.

От някого останала,

побрала целия му свят

у себе си.

Изпълнени с′ съчувствие,

вълните тихо шепнат

и призовават слънцето

да стопли и превърне

в лъч

сълзата, своето дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Алекс, много мило!
  • Кирилка, (позволих си да те нарека по име)
    това, което си написала е повече от красиво, то е прекрасно.. На пръв поглед е просто едно 12-редово стихче, а щом го прочетеш, то надниква в душата ти.. Разказва ти една приказка! СТРАХОТНО! Поздравления!
  • Красиво!
  • Благодаря!
  • Много силно!!!Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...