17 may 2009, 9:24

Сълза и смях

  Poesía
1.2K 0 4

Аз мразех те и силно те обичах -
ти бе две чувства във едно.
Вричах се във теб и се отричах,
видях във теб добро и зло.

 

И исках те и често те отблъсквах,
разплаквах те до сълзи и до смях,
разбирах те и те осъждах,
и твоя бях и чужда бях.

 

И маски слагах и гола се събличах,
и в центъра и по ръба вървях,
и бягах и към тебе тичах,
любов събирах и  пилях.

 

И милвах те с ръцете си горещи,
и с остри нокти те дерях,
и исках да ти кажа  нещо,
и всичко казвах, и мълчах.

 

На бялото със "не" отвръщах,
на черното със силно "ДА",
и тръгвах си и се завръщах,
и с тебе бях, и бях сама.

 

Ти даде ми от всичко и ме ограби,
отпи от мен и ме изплю.
Сега оставяш ме, но не забравяй -
аз виках те, когато ти не чу.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Госпожа Стихийно Бедствие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....