May 17, 2009, 9:24 AM

Сълза и смях

  Poetry
1.2K 0 4

Аз мразех те и силно те обичах -
ти бе две чувства във едно.
Вричах се във теб и се отричах,
видях във теб добро и зло.

 

И исках те и често те отблъсквах,
разплаквах те до сълзи и до смях,
разбирах те и те осъждах,
и твоя бях и чужда бях.

 

И маски слагах и гола се събличах,
и в центъра и по ръба вървях,
и бягах и към тебе тичах,
любов събирах и  пилях.

 

И милвах те с ръцете си горещи,
и с остри нокти те дерях,
и исках да ти кажа  нещо,
и всичко казвах, и мълчах.

 

На бялото със "не" отвръщах,
на черното със силно "ДА",
и тръгвах си и се завръщах,
и с тебе бях, и бях сама.

 

Ти даде ми от всичко и ме ограби,
отпи от мен и ме изплю.
Сега оставяш ме, но не забравяй -
аз виках те, когато ти не чу.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....