3 jul 2009, 22:45

Сълза като песен

  Poesía
770 0 0

Ще отроня последна сълза -

като песен,

на вятъра в хладните пръсти.

Той  дарява ме само със ласката

на студената своя целувка.

Да, прегръща ме – както умее,

и си тръгва,

оставил ми правото

да запазя следите от него

и болката,

наследена от другите.

Дето идват

да стоплят сърцено ми,       

а си тръгват дори неразбрали,

че са по-вледеняващи

от безстрастните пръсти на вятъра.

 

Ще отроня последна сълза -

като песен за вятъра.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...