Сълза в отровно биле
Знам - някога ще си отиде
и най-последната ми точка,
онази, дето не предвидих
дори за част от многоточие -
ръбата като остър камък
обсебил женската ми сила,
като куршум в око на заек,
като сълза в отровно биле.
Ще се изниже с лъскав съсък
като мънисто от гердана
на старата ми нежност, скъсан,
за да превърже стара рана.
Не знам така ли е наречено,
навярно просто ще е време -
това последно неизречено
последното от мен да вземе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
