Aug 5, 2015, 7:28 PM

Сълза в отровно биле 

  Poetry
619 0 7

Знам - някога ще си отиде
и най-последната ми точка,
онази, дето не предвидих
дори за част от многоточие -
ръбата като остър камък
обсебил женската ми сила,
като куршум в око на заек,
като сълза в отровно биле.
Ще се изниже с лъскав съсък
като мънисто от гердана
на старата ми нежност, скъсан,
за да превърже стара рана.
Не знам така ли е наречено,
навярно просто ще е време -
това последно неизречено
последното от мен да вземе.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??