От двете стани потичат сълзи,

но не сладки както обикновено са те,

а горчиво солени от мъка по теб.

Препускат неуморно, игриво,

забързани за там, където те

ще се слеят със други реки.

Образуват солено езеро от мечти,

които неизречени се сливат със сълзи.

Очи, натежали от болка и гняв,

блестят и светлината играе с тях,

пълни с горчивина и тъга,

изпускащи от себе си малка сълза.

Някои се сливат с други сълзи,

правещи солени и бурни води,

други потичат сами и след време

превръщат се в пара и оставят следи.

Ще пресъхнат някога тези очи,

пълни с толкова много сълзи,

превърнат ли се в сладки реки,

носещи в себе си радостни  дни.