22 feb 2012, 23:18

Сълзи

664 0 0

Тези сълзи до кръв издраха очите ми,

път към тебе назад да проправят,

и от страх, че си тръгваш завинаги,

тежки белези по мене оставят.

 

В мрак и болка умряха очите ми,

всички спомени с тебе си тръгнаха,

захвърлена в ъгъла, разкъсвам сърцето си,

всяка тъга след теб да изхвърля.

 

Но останаха в мен да се борят

страх и мъка, обич и търсене,

а в очите ми сълзите още те чакаха,

през прозореца на пътя тебе да зърнат.

 

Днес пътят почти е изчезнал,

а онези сълзи пресъхнаха вече,

само в мрака едва доловими,

останаха очите ми, там някъде... далече, далече.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...