15 ago 2005, 22:03

Сълзи на болка и любов

  Poesía
1.4K 0 4

Навън тъмница страшна,
вали, гърми, трещи.
Гледам улицата прашна,
там са твоите следи.

Сега дъждът ще ги отмие,
едничката надежда с тях,
че някой ден ще те открия,
че заедно ще бъдем пак.

А как хубаво ми беше вчера,
когато беше ти до мен.
Чувствах се една Венера,
попаднала във твоя плен.

Но днес, уви, е друго.
Знам – при нея си сега.
Само мъката сега е тука,
а аз си те обичам още, все така…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно,и ти и стихчето
  • Здравейте,радвам се че стихчето ви харесва, значи си е струвало,че онази вечер,почтизаспала станах да си го запиша, защото до сутринта щях да го забравя , но.. наистина е тъжно...
  • И на мен много ми хареса.
  • Наистина е много красиво и поне мен ме докосна истински! Харесва ми- поздрави

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...