15.08.2005 г., 22:03 ч.
Сълзи на болка и любов
Навън тъмница страшна,
вали, гърми, трещи.
Гледам улицата прашна,
там са твоите следи.
Сега дъждът ще ги отмие,
едничката надежда с тях,
че някой ден ще те открия,
че заедно ще бъдем пак.
А как хубаво ми беше вчера,
когато беше ти до мен.
Чувствах се една Венера,
попаднала във твоя плен.
Но днес, уви, е друго.
Знам – при нея си сега.
Само мъката сега е тука,
а аз си те обичам още, все така…
|
© Бет Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
страхотно,и ти и стихчето
-
Здравейте,радвам се че стихчето ви харесва, значи си е струвало,че онази вечер,почтизаспала станах да си го запиша, защото до сутринта щях да го забравя
, но.. наистина е тъжно... -
И на мен много ми хареса.
-
Наистина е много красиво и поне мен ме докосна истински! Харесва ми- поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
