Навън тъмница страшна, вали, гърми, трещи. Гледам улицата прашна, там са твоите следи. Сега дъждът ще ги отмие, едничката надежда с тях, че някой ден ще те открия, че заедно ще бъдем пак. А как хубаво ми беше вчера, когато беше ти до мен. Чувствах се една Венера, попаднала във твоя плен. Но днес, уви, е друго. Знам – при нея си сега. Само мъката сега е тука, а аз си те обичам още, все така…