| Навън тъмница страшна, вали, гърми, трещи. Гледам улицата прашна, там са твоите следи. Сега дъждът ще ги отмие, едничката надежда с тях, че някой ден ще те открия, че заедно ще бъдем пак. А как хубаво ми беше вчера, когато беше ти до мен. Чувствах се една Венера, попаднала във твоя плен. Но днес, уви, е друго. Знам – при нея си сега. Само мъката сега е тука, а аз си те обичам още, все така… |
© Бет All rights reserved.
, но.. наистина е тъжно...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
