26 jul 2019, 2:27

Сълзица 

  Poesía » Otra
465 0 0
Душа ми гние,не търси никъде утеха,
не ще да я погали ни топла,ни добра ръка.
Веднъж осиротяла не ще ни завивка,ни дреха,
заспала е във страшна яма,а там-само тъма.
Тревата вече никак не е толкова зелена,
и не помръдва щом полъха я ветрец.
И най-красивите цветя,от които бях така пленена, останали са без дори сълза живец.
Но плачът на вятъра ехти,
а от огънят остана само жар.
И да пламне пак пожар-не гори!?
Онзи дето веднъж от огънят едва не е умрял.
Бащината къща ми е чужда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Един неизявен творец Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??