Сълзица

Душа ми гние,не търси никъде утеха,

не ще да я погали ни топла,ни добра ръка.

Веднъж осиротяла не ще ни завивка,ни дреха,

заспала е във страшна яма,а там-само тъма.

Тревата вече никак не е толкова зелена,

и не помръдва щом полъха я ветрец.

И най-красивите цветя,от които бях така пленена, останали са без дори сълза живец.

Но плачът на вятъра ехти,

а от огънят остана само жар.

И да пламне пак пожар-не гори!?

Онзи дето веднъж от огънят едва не е умрял.

Бащината къща ми е чужда,

там вече няма грижа,няма и любов.

Душа ми търси де да ходи,ала се блужда,

глух е нейният измъчен зов.