26.07.2019 г., 2:27

Сълзица

632 0 0

Душа ми гние,не търси никъде утеха,

не ще да я погали ни топла,ни добра ръка.

Веднъж осиротяла не ще ни завивка,ни дреха,

заспала е във страшна яма,а там-само тъма.

 

Тревата вече никак не е толкова зелена,

и не помръдва щом полъха я ветрец.

И най-красивите цветя,от които бях така пленена, останали са без дори сълза живец.

 

Но плачът на вятъра ехти,

а от огънят остана само жар.

И да пламне пак пожар-не гори!?

Онзи дето веднъж от огънят едва не е умрял.

 

Бащината къща ми е чужда,

там вече няма грижа,няма и любов.

Душа ми търси де да ходи,ала се блужда,

глух е нейният измъчен зов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Един неизявен творец Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...