Душа ми гние,не търси никъде утеха,
не ще да я погали ни топла,ни добра ръка.
Веднъж осиротяла не ще ни завивка,ни дреха,
заспала е във страшна яма,а там-само тъма.
Тревата вече никак не е толкова зелена,
и не помръдва щом полъха я ветрец.
И най-красивите цветя,от които бях така пленена, останали са без дори сълза живец.
Но плачът на вятъра ехти,
а от огънят остана само жар.
И да пламне пак пожар-не гори!?
Онзи дето веднъж от огънят едва не е умрял.
Бащината къща ми е чужда, ...