20 mar 2012, 16:07

Сълзите ми

  Poesía
927 0 1

Умори се да бъдеш до мене,

умори се от мойте сълзи,

но сълзите ми, те са от тебе,

от премълчани истини,

от изречени много лъжи.

 

Ти поиска сърцето ми, аз ти го дадох

с наивна и чиста любов,

безразсъдно отрекох живота си,

но за какво, за лъжлива любов.

 

Недей, не казвай нищо мило,

не изричай отново лъжи,

в тъмнината ще скрия

сълзите си, всички чувства и свои мечти.

 

Но ако малко поне си обичал

моята тъжна, ранена душа,

развържи големия възел

и ме пусни отново да летя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах! Поздрав...Понякога Любовта тежи за някои хора :/

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...