Умори се да бъдеш до мене,

умори се от мойте сълзи,

но сълзите ми, те са от тебе,

от премълчани истини,

от изречени много лъжи.

Ти поиска сърцето ми, аз ти го дадох

с наивна и чиста любов,

безразсъдно отрекох живота си,

но за какво, за лъжлива любов.

Недей, не казвай нищо мило,

не изричай отново лъжи,

в тъмнината ще скрия

сълзите си, всички чувства и свои мечти.

Но ако малко поне си обичал

моята тъжна, ранена душа,

развържи големия възел

и ме пусни отново да летя.