10 ago 2024, 20:14

Съм и ще бъда 

  Poesía
173 1 4

Белег до белег съм, рана до рана.
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.

 

Дума до дума съм, тъжна поема,
която даже огън не гори.
Когато дойдат луди да ме вземат,
се крия и от себе си дори.

 

Обич, за обич съм. Тъжна, щастлива.
Нелека орисия може би.
Но да съм многолика ми отива,
една жена, а с хиляди съдби.


 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??