СЪМНЕНИЕ

Poesía

874 0 3

Ще раждат думите съмнения

и съпротива може би.

Ще се търкалят помежду ни

и ще ни свързват – може би.

Понякога невярващи и възмутени

ще ги разнищваме без край,

а в тях живее проста истина –

строиме моста между нас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Polina_ (Полина Димитрова)

Интересно е, че по-голямата част от стихотворението е в бъдеще време, само краят е в сег.вр. Сякаш ти описваш някаква бъдеща връзка, която се изгражда в настоящето. Въпреки трудностите съществува надежда този мост да бъде изграден
Описваш думите като обективно съществуващи извън нас, като предмети, които ние използваме, "търкаляме", "разнищваме", "строим мост".
Подобен поглед върху нещата изобразява поговорката "Казана дума - хвърлен камък".
Харесва ми твоето стихотворение - казва всичко кратко и ясно

2007-05-07T15:45:13+03:00
etbarzeva (Елена Бързева)

Благодаря ви много, приятели!

2006-01-06T09:53:36+02:00
кумеца (Румен Ченков)

Хубаво е!

2005-12-29T15:57:21+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0