СЪМНЕНИЕ

Поезия

873 0 3

Ще раждат думите съмнения

и съпротива може би.

Ще се търкалят помежду ни

и ще ни свързват – може би.

Понякога невярващи и възмутени

ще ги разнищваме без край,

а в тях живее проста истина –

строиме моста между нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Polina_ (Полина Димитрова)

Интересно е, че по-голямата част от стихотворението е в бъдеще време, само краят е в сег.вр. Сякаш ти описваш някаква бъдеща връзка, която се изгражда в настоящето. Въпреки трудностите съществува надежда този мост да бъде изграден
Описваш думите като обективно съществуващи извън нас, като предмети, които ние използваме, "търкаляме", "разнищваме", "строим мост".
Подобен поглед върху нещата изобразява поговорката "Казана дума - хвърлен камък".
Харесва ми твоето стихотворение - казва всичко кратко и ясно

2007-05-07T15:45:13+03:00
etbarzeva (Елена Бързева)

Благодаря ви много, приятели!

2006-01-06T09:53:36+02:00
кумеца (Румен Ченков)

Хубаво е!

2005-12-29T15:57:21+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0