Dec 29, 2005, 7:44 AM

СЪМНЕНИЕ

  Poetry
872 0 3

СЪМНЕНИЕ

 

Ще раждат думите съмнения

и съпротива може би.

Ще се търкалят помежду ни

и ще ни свързват може би.

Понякога невярващи и възмутени

ще ги разнищваме без край,

а в тях живее проста истина

строиме моста между нас!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно е, че по-голямата част от стихотворението е в бъдеще време, само краят е в сег.вр. Сякаш ти описваш някаква бъдеща връзка, която се изгражда в настоящето. Въпреки трудностите съществува надежда този мост да бъде изграден
    Описваш думите като обективно съществуващи извън нас, като предмети, които ние използваме, "търкаляме", "разнищваме", "строим мост".
    Подобен поглед върху нещата изобразява поговорката "Казана дума - хвърлен камък".
    Харесва ми твоето стихотворение - казва всичко кратко и ясно
  • Благодаря ви много, приятели!
  • Хубаво е!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...