1 mar 2009, 9:04

Съмнение

930 1 2


 

Знам... Отиваш си бавно от мен.
Усещам го с всеки изминал ден.
Сърцето ми се къса от тревога.
Как искам да те спра, но не мога.


За теб много дълго ще си спомням.
Често притихнала ще плача нощем.
Мисля си, че моята любов те отегчава.
Сърцето твое от мене се отдалечава.


Обичам те... Не искам да те губя.
Не позволявай да живея в заблуда.
Кажи ми, ако не ме обичаш вече.
Ще те оставя да избягаш надалече.


А сега, любими, ако това е краят?
Позволи ми да ти кажа, че мечтаех...
Да обичам точно тебе до безкрайност.
Макар че се запознахме по случайност.


Ти всичко ми даде - усмивки, надежди, мечти.
Превърна живота ми в ден, озарен от лъчи.
Ако можех, бих ти върнала цялата нежност.
Като запечатам любовта си към теб в думата вечност.

 

 

16.06.2008 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...