1.03.2009 г., 9:04

Съмнение

925 1 2


 

Знам... Отиваш си бавно от мен.
Усещам го с всеки изминал ден.
Сърцето ми се къса от тревога.
Как искам да те спра, но не мога.


За теб много дълго ще си спомням.
Често притихнала ще плача нощем.
Мисля си, че моята любов те отегчава.
Сърцето твое от мене се отдалечава.


Обичам те... Не искам да те губя.
Не позволявай да живея в заблуда.
Кажи ми, ако не ме обичаш вече.
Ще те оставя да избягаш надалече.


А сега, любими, ако това е краят?
Позволи ми да ти кажа, че мечтаех...
Да обичам точно тебе до безкрайност.
Макар че се запознахме по случайност.


Ти всичко ми даде - усмивки, надежди, мечти.
Превърна живота ми в ден, озарен от лъчи.
Ако можех, бих ти върнала цялата нежност.
Като запечатам любовта си към теб в думата вечност.

 

 

16.06.2008 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...