1.Мистерия е нашата планета,
твърде е загадъчна за нас.
Да я разучим ние сме заети
във всеки иден загадъчен час.
2.Учените с умовете,
поетът с писалката в ръцете,
художникът с четки и бои -
всеки нови светове крои.
3.Но нашата земя остава покрита
с фин мистериозен прах,
който брули ни в очите,
а ние оставаме с въпроси пропити.
4.Искаме да опознаем
нашата загадъчна земя,
но ние и за себе си не знаем!
5.Откъде сме тръгнали?
Кой е наш прародител?
Мистерията сме прегърнали,
тя е наш пътеводител.
6.Хипотези,предположения,
тези,съждения,
научни достижения -
всичко е на илюзията плод!
7.Илюзия е нашият живот!
Игра на сенки и на силуети,
от която силно сме обзети!
8.Дали съществуваме?!
И това не знаем.
Ако да, то за какво ли?!
За просветление всички дерзаем,
за светлина душата се моли.
9.Само съмнението е пътят към тях,
силата да извикаш: "Успях!":
Открих, че живея щом творя,
съществувам щом изследвам.
Та илюзията в истина да претворя,
вярата и разума да следвам.
10.И ако мога ще разгадая
нашата загадъчна планета.
Дори и да не мога, ще дерзая
да получа туй, що ми е отнето.
11.Че Бог дари ме с всичко в Едема,
но познание не ми даде да вкуся.
Но аз искам и от него да си взема!
Съгреших и страдам,
страдам, но и знам:
за мен познанието е залък голям!
Затова някога яростно Бог
ревниво ме е пазил от океана дълбок.
Та моята казан е в него да плувам
и кога се помина до пристан да изплувам.
12.Цял живот се боря
с тоз бурен океан,
но уви по тежка неволя
съзнавам:
"Аз знам,че нищо не знам!".
© Мирослав Начев Todos los derechos reservados
с тоз бурен океан,
но уви по тежка неволя
съзнавам:
"Аз знам,че нищо не знам!"
Съгласна съм с теб Мирослав! Цял живот учим и винаги има, какво още да научим...това му е прекрасното на Живота според мен !
ПОздтави!