Съмнение

1.Мистерия е нашата планета,
   твърде е загадъчна за нас.
   Да я разучим ние сме заети
   във всеки иден загадъчен час.

2.Учените с умовете,
   поетът с писалката в ръцете,
   художникът с четки и бои -
   всеки нови светове крои.

3.Но нашата земя остава покрита
   с фин мистериозен прах,
   който брули ни в очите,
   а ние оставаме с въпроси пропити.

4.Искаме да опознаем
   нашата загадъчна земя,
   но ние и за себе си не знаем!

5.Откъде сме тръгнали?
   Кой е наш прародител?
   Мистерията сме прегърнали,
   тя е наш пътеводител.

6.Хипотези,предположения,
   тези,съждения,
   научни достижения -
   всичко е на илюзията плод!

7.Илюзия е нашият живот!
   Игра на сенки и на силуети,
   от която силно сме обзети!

8.Дали съществуваме?!
   И това не знаем.
   Ако да, то за какво ли?!

   За просветление всички дерзаем,
   за светлина душата се моли.

9.Само съмнението е пътят към тях,
   силата да извикаш: "Успях!":

   Открих, че живея щом творя,
   съществувам щом изследвам.
   Та илюзията в истина да претворя,
   вярата и разума да следвам.

10.И ако мога ще разгадая
     нашата загадъчна планета.
     Дори и да не мога, ще дерзая
     да получа туй, що ми е отнето.

11.Че Бог дари ме с всичко в Едема,
    но познание не ми даде да вкуся.
    Но аз искам и от него да си взема!
    Съгреших и страдам,
    страдам, но и знам:
    за мен познанието е залък голям!
    Затова някога яростно Бог
    ревниво ме е пазил от океана дълбок.

   Та моята казан е в него да плувам
   и кога се помина до пристан да изплувам.

12.Цял живот се боря
    с тоз бурен океан,
    но уви по тежка неволя
    съзнавам:
    "Аз знам,че нищо не знам!".